„Най-красивото място на Земята“ Може да не ви бъде позволено да напуснете

Пътуване


„Най-красивото място на Земята“ Може да не ви бъде позволено да напуснете

Границата между Грузия и Абхазия е странно пуста. Дълъг широк мост пресича тясна река, която почти е пресъхнала.

На моста има почти повече вода, отколкото под него. И тъй като мостът е в ничия земя, която се намира между родината-майка и отцепилата се република, никой не поема отговорност за поддържането му. С всяка изминала година зейналите дупки в асфалта стават все по-дълбоки.


След мен вървяха жени, облечени в черно, всички натежали с чанти, натоварени с грузински стоки. От време на време по моста пропълзяваше кола, украсена с логото на някаква международна хуманитарна организация. Три слаби коня минаха покрай нас, теглейки каруца от хора, които са платили, за да не се налага да пресичат ничия земя пеша.

БЮЛЕТИНИBeast Travel DigestВземете целия свят във входящата си поща. Абонирайте се С щракването върху „Абониране“ се съгласявате да прочетете Условия за ползване и Политика за поверителност

Стигнах до три-четири бараки, които представляваха паспортен контрол, и зачаках на опашката. За чужденците не е особено трудно да получат входна виза за Акбхазия, просто трябва да не забравяте да се регистрирате на официалния правителствен уебсайт няколко седмици предварително. Но нещо се беше объркало с моята онлайн регистрация, тъй като не получих потвърждение, докато моята входна виза почти не изтече. В резултат на това имах само два дни да посетя отцепилата се република.

„Веднага щом стигнете до Сухуми, трябва да отидете в Министерството на външните работи и да получите изходна виза“, ми каза паспортният служител. — В противен случай не можем да те пуснем отново.

Обещах да направя, както каза, върнах паспорта си в чантата и влязох в Акбхазия. Първият път, когато бях там, беше с майка ми, преди пет години. Тогава границата се чувстваше зловеща и плашеща. Излъсканите коли бяха спрели една до друга, прозорците се бяха спуснали и парите бяха разменени. Като цяло хората изглеждаха неприветливи, почти враждебни, но в крайна сметка намерихме шофьор, който можеше да ни закара до Сухуми, столицата. Неравният път с дупки ни отведе покрай бомбардирани градове-призраци; подутите трупове на добитък лежаха в канавките. Предупреждението от Министерството на външните работи на Норвегия продължаваше да ми върти в главата: „Министерството съветва да не пътувам до отцепилите се републики Абхазия и Южна Осетия.“ Представих си най-лошото, но не посмях да кажа нищо на майка си, тъй като все пак аз бях този, който предложи доста неортодоксалната дестинация за почивка.


До каква степен можем да разчитаме на паметта си? Още веднъж си зададох този въпрос, когато напуснах паспортния контрол и тръгнах към паркинга. Районът, който предишния път изглеждаше толкова мрачен, сега се чувстваше съвсем обикновен, почти незначителен, под февруарското слънце. Отидох до редицата микробуси, намерих един, който отиваше за Сухуми, и седнах. Шофьорът пропусна да каже, че възнамерява да спре за половин час в най-близкия град, но все пак ми почерпи кафе. Все пак бях чужденец и гост.

Гледката от прозореца обаче беше точно такава, каквато го помнех. Минахме покрай опожарени сгради, изоставени села и фабрики, които не са работели от съветската епоха. Всичко беше обрасло и необгрижено, а пътищата бяха в ужасно състояние – зле закърпени и пълни с дупки.

По площ Абхазия е два пъти по-голяма от Южна Осетия и приблизително със същия размер като Ливан, което не е единственото общо между двете страни. Както в Ливан, хората от много различни етноси са живели рамо до рамо в мир, преди убийствата да започнат и войната да стане норма. Пейзажът също е подобен; край брега е зелено и плодородно, с плажове и хотели, но заснежените планини с техните писти и ски курорти са само на кратко разстояние с кола. Преди войната в Абхазия живееха около половин милион души, два пъти повече от сега.

Границата: Пътешествие около Русия през Северна Корея, Китай, Монголия, Казахстан, Азербайджан, Грузия, Украйна, Беларус, Литва, Полша, Латвия, Естония, Финландия, Норвегия и Североизточния проход


С любезното съдействие на Pegasus Books

Реклама

„Абхазия беше рай“, каза Георги Джахая, когато срещнах блогъра в Тбилиси, преди да отида в Абхазия. Той избягал, когато беше на осемнадесет, в последните седмици на войната през 1993 г. „Всички бяха щастливи, всеки имаше къща и работа и никой нямаше нужда да се тревожи за утрешния ден“, твърди Георги. „Всички богати хора в Съветския съюз живееха в Абхазия. Те живееха светски и се движеха със своите Suzuki, въпреки че никой в ​​Съветския съюз не трябваше да притежава толкова скъпи коли. Ако не беше войната, Абхазия щеше да бъде като Монако или Монте Карло днес!”

Етническите абхази са роднини на кабардините и черкесите от Северен Кавказ, но са живели заедно с грузинците повече от хиляда години. По време на войната за независимост в началото на 90-те години руснаците им дадоха военна подкрепа и Русия сега е най-близкият съюзник и партньор на отцепилата се република. Но това не винаги е било така. През деветнадесети век абхазците се противопоставят много повече на руснаците, отколкото грузинците. Абхазите заеха страната на черкесите на север от планините и мнозина участваха в битката срещу руската армия. През 1864 г., когато след десетилетия на война руснаците смажат всякаква съпротива в Кавказ, колективното наказание за черкесите е изгнание в Османската империя. Няколкостотин хиляди черкеси и абхази бяха притиснати на препълнени лодки и изпратени през Черно море, а други няколкостотин хиляди бяха принудени да бягат. Много от тях загинаха, а Черноморието остана празно и изоставено.

През следващите години абхазите, които останаха, се бунтуваха няколко пъти срещу руснаците, което от своя страна доведе до нови депортации и въвеждането на нов закон, който забранява на абхазите да живеят на брега или в най-големите градове и населени места. Този закон остава в сила до 1907 г. Грузинци, гърци и арменци се преселват в пустите абхазки села. След това, в началото на 30-те години на миналия век, страхуващият се Лаврентий Берия е поставен начело на региона на Южен Кавказ. Берия, който самият е мегрел, грузински народ от малцинство, е роден в Абхазия и той направи възможно още повече грузинци да се преместят там. През 1939 г. броят на жителите на Абхазия е едва осемнадесет процента от общото население и тази цифра остава стабилна до разпадането на Съветския съюз. Близо половината от населението, тоест четиридесет и пет процента, е грузинско.


При Горбачов разделението между абхазците и грузинците нараства. Докато грузинците фантазираха за независимост, абхазите искаха да останат част от Съветския съюз, за ​​предпочитане като отделна съветска република, а не като част от Грузия. През пролетта на 1989 г. няколко хиляди абхазци подписаха декларация с искане за създаване на отделна Абхазка съветска социалистическа република. Това провокира грузинците и хиляди демонстрират срещу предложенията. Напрежението нарасна и на 9 април съветската армия влезе в Тбилиси, за да успокои нещата. Двадесет и един души бяха убити и няколкостотин ранени. Девет месеца по-късно съветските войници влязоха в Баку и само влошиха нещата там.

През април 1991 г. Грузия обявява независимост от Съветския съюз. Абхазите, от друга страна, работеха за поддържане на съюза. Давайки на абхазците щедра част от местата в абхазкия парламент, за сметка на арменците и грузинците, политиците в Тбилиси успяха да успокоят нещата поне за известно време. През февруари 1992 г. грузинският парламент реши да въведе отново конституцията от 1921 г., в която не се споменава автономна Абхазия, Осетия или Аджария. В отговор абхазите въвеждат отново през юли същата година конституцията от 1925 г., която признава Акбхазия като съюзна република. С други думи, абхазкият парламент обяви своята независимост от Грузия. Отговорът не закъсня: на 14 август грузинските танкове навлизат в Сухуми. Грузинската армия, която беше съставена от част от новоосвободени затворници, нямаше дисциплина и войниците вилнееха, изнасилваха и плячкосваха. Абхазите бяха подкрепени от Конфедерацията на планинските народи на Кавказ, която мечтаеше за свободен Кавказ, а в крайна сметка те получиха и оръжия от Русия.

Грузия можеше да загуби много. Четвърт милион етнически грузинци живееха в Абхазия и регионът обхващаше около половината от бреговата линия на страната на Черно море. Войната, която едва успя да влезе в заглавията на западните медии, беше поредица от ужасяващи инциденти и от двете страни и се заклати в пристъпи и започва, прекъсвана от мимолетни прекратявания на огъня, които се нарушаваха отново и отново. Когато абхазките сили поеха контрола над Сухуми през септември 1993 г., останалите грузинци избягаха от града в паника, за да избегнат хаоса.

Реклама

„Напуснахме Сухуми с украински военен кораб на 27 септември“, ми каза Георги Джахая. „По-късно чухме, че Сухуми е паднал. Случи се точно този ден. Не всички имаха такъв късмет като нас и мнозина трябваше да бягат през планините. Снегът дойде рано тази година и стотици бежанци замръзнаха до смърт по пътя си през планинския проход. Бяхме настанени в хотел в Тбилиси, този, който сега е Holiday Inn. Почти всички хотели в Тбилиси бяха превърнати във временно настаняване за бежанци от Абхазия. Живеехме в тази хотелска стая десет години.

Най-малко осем хиляди души загубиха живота си. С изключение на няколко хиляди, които живееха в квартал Гали, близо до грузинската граница, всички грузинци напуснаха Абхазия. Оттогава около 50 000 грузинци от Гали са се завърнали по домовете си, но повече от 200 000 грузински бежанци все още живеят другаде. Много от тях са във временни бежански центрове и животът им остава в пауза. „Мечтая един ден да се върна в Сухуми“, казва Георги, който често публикува снимки на старата Абхазия в блога си. „Това е най-красивото място на земята.”

Извлечено с разрешение от Границата: Пътешествие около Русия през Северна Корея, Китай, Монголия, Казахстан, Азербайджан, Грузия, Украйна, Беларус, Литва, Полша, Латвия, Естония, Финландия, Норвегия и Североизточния проход от Ерика Фатланд. С любезното съдействие на Pegasus Books.